Лечебните растения и треви - обединени под името билки
Силата на растенията да помагат за различни здравословни проблеми на човека е известна от стотици години.
Лечебните растения и треви, обединени под името билки, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за профилактика и лечение на болести.
Те се споменават дори в трудове на учени от древността: римският лекар Гален (129 – ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 – ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина – Авицена.
В труда си „Изследвания върху растенията“ Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си „За лекарствените средства“. Данните за славяните сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове – бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен.
Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е „Шестоднев“ на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.
“Доказано е, че билките съдържат лекарствено-активни вещества , които влияят благотворно на човешкия организъм.”
Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние.
Активните вещества се намират в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията.
В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите и гликозидите. Те се съдържат в 2/3 от използваните от човечеството лечебни треви.
Доказано е, че билките могат да помогнат в лечението на множество състояния – от проблеми с респираторната система, през сърдечно – съдови заболявания, до мускулни травми и дори емоционални състояния.
(Н2) Бял имел - една от най-тачените билки унас
Едно от най-тачените и харесвани по българските земи растения е белият имел. Това е полупаразитен храст, с месести листа и дребни цветове. В съвременната медицина се използват листата и клонките или само листата. Те се берат през март и април.
В стари билкарски книги се среща с народни имена: гръмотевична метла, магьоснически знак, дърво от Божия кръст.
Това води до извода, че Бял Имел е прастаро лечебно растение, което се е използвало не само по нашите земи. У нас в различните региони го наричат - Бяла лепка, Имела, Омела.
Имелът е един от многото видове, описани първоначално от Линей . Видовото му име е латинското прилагателно albus - "бял". То и другите членове на рода Viscum първоначално са били класифицирани в семейство имели Viscaceae , но постепенно това семейство е преминало към по-голямото семейство Santalaceae.
В Европа най-разпространеният вид имел е белият. Латинското му наименивание е “Viscum albuм”.
(Н2) Ботанически характеристики
Белият Имел е частично паразитен. Расте на няколко дървесни гостоприемника (дървета и храсти) в различни местообитания. Наричат го и полупаразит, защото смуче от дървото гостоприемник минерални вещества и вода, но и същевременно като другите растения с листата си извършва фотосинтеза.
Расте по клоните на други дървета, към които е прикрепен чрез хаусториум (кореноподобна структура, която расте в или около друга структура, за да абсорбира вода или хранителни вещества). Той е хемипаразитен, което означава, че въпреки че зависи от растението, за което се е прикрепил, той може да фотосинтезира, тъй като има зелени листа и стъбла.
Като малък дървесен храст, често в кълбовидна форма, той може да достигне над 1 метър в диаметър.
Стъблата му са с дължина 30–100 сантиметра с раздвоени разклонения.
На листа са в противоположни двойки, каишка-образни, цялата, жилав текстура, 2-8 см дължина, 0.8-2.5 cm широчина и са жълтеникаво-зелен цвят.
Плодът е бяло или жълто зрънце с едно или няколко семена, вградени в много лепкава пулпа.
Те се опрашват от насекоми и цъфтят от около октомври до май.
Стъблата на имела са раздвоени.
Мъжките и женските цветя се възпроизвеждат на отделни растения.
Интересни факти
- По стъблата е възможно да се изчисли възрастта на храста, като се преброи колко пъти се разклоняват клоните и се добавят две години.
- Растението може да се срещне под много различни имена сред различните народи.
На немски е познат като Mistel, Vogelmistel, Leimmistel, Affolter. На френски е gui, gui commun, gui de druides, на италиански: vischio, visco, vescovaggine, guatrice, pania, scoaggine, а на испански: muerdago.
- Интересен факт е, че имелът е заобиколен от редица митове и легенди и все още играе роля във фолклора на някои страни.
Легенда от Италия например гласи, че ако жените носят част от бял имел в себе си ще им помагане да заченат, ако имат такъв проблем.. Отвари и лечебни препарати от билката се използват за женски болести, а в комбинации с други билки помага при безплодие. Келтите също са го използвали като лек за безплодието при животните.
В гръцката митология имелът се използва от героите за достъп до подземния свят. Римляните го окачват над вратите за защита на домакинството.
В някои народи има обичай влюбени да се целуват под имел по време на коледния сезон. Имелът се използва често като коледна украса. Според обичая той не трябва да докосва земята между отрязването и премахването му като последната коледна зеленина.
Може да остане да виси през цялата година, за да предпази къщата от мълния или пожар, докато не бъде заменена на следващата Бъдни вечер.
- Помага да има изобилие в земеделието.
В голяма част от традициите се изказва мнението, че имелът помага да има изобилие в земеделието. За тази цел листа от бял имел се нарязват на парчета, и стопанинът е произнасял молитва над тях, след което са засявали нивите с просо и семена от други зърнени култури. За най-ефективно средство в някои народи се е приемал имелът, който расте по върба, което се е считало за свещено дърво.
- Способност да предпазва от магьосничество
Но може би най-ценното богатство на това растение народите в древността са приемали способността му да предпазва от магьосничество. Австрийците поставяли клонче от имел на прага за защита срещу кошмари. Жителите на северната част на Англия казват, че ако искате вашата мандра да просперира, трябва да храните с един куп растения имел първата крава, която се отели след Нова година, за да няма нищо, което да вреди на млякото и маслото, като заклинания. В Уелс също е било давано клонки от имел на кравата, която роди през първия час след Нова година, за да вървят нещата добре в маслобойната.
В Швеция, жителите усърдно са търсели имел в навечерието на Свети Йоан Предтеча, защото са смятали, че това растение е силно надарено с мистични качества и магическа сила, че ако клоните му се прикрепят към тавана на жилище, конюшни или ясли, троловете са безсилни да навредят на хората и животните.
Според галите, ефективността на това средство е по-висока, ако растението е откъснато в първия ден на пълната Луна, без използването на желязо и ако в същото време не се слага на земята. Можело обаче според поверието да се откъсне със златен сърп. Извлечена по този начин, билката имел се е считала за добро средство за лечение на епилепсия. Галите също вярвали, че билката помага на жените да забременеят. Имало е и поверие, че лекува язви като пациентите е трябвало само да дъвчат парче от него, а други да се прикрепят към възпаленото място.
А при древните гърци и римляни се е считало, че имелът е послужил за прототип на „Златната клонка“. Факт е, че макар и пресни листа от имел ярко зелени, сушени, те стават златисто жълти и наподобяващи злато. В поемата на Вергилий, „Енеида“, предсказателката Сивил дава съвет към митологичния герой Еней, който иска да види мъртвия си баща. Тя му казала, да чуе какво му се казва да прави, че само една златна клонка със златни листа по нея, отваря пътя за живия човек в подземния свят на мъртвите.
Еней е трябвало да пожертва клонки от имел на Прозерпина и попаднал в подземния свят за среща с баща си. Два гълъба съпътствали Еней в тъмната долина в дълбините на която, блестели златните лъчи, излъчвани от ”златната” клонка имел. Така в студената зимна гора свежият зелен имел и жълтите му плодове оплитат ствол. Така листата му изглеждали като позлатени по клоните на сенчестия дъб, и се чувало шумоленето им под лекия полъх на вятъра.
Човекът под растението имел е свободен от ограничения, но не е защитен и влиза в един свят на хаос. Имелът е златният клон на друидите и Еней и представлява женското начало, за разлика от мъжкото в образа на дъба. Той символизира нов живот и повтаряемостта на зимното слънцестоене. Преданията казват, че имелът е роден от падане на мълния в дъбов клон, и по този начин е получил допълнителни духовни качества. Сокът от неговите плодове са храна за тялото и духа. Имелът е свързан със скандинавската богиня Балдур.
- Бял имел е символ на живота сред много народи.
В миналото паразитното растение бял имел се е приемало, че има специални свойства да предпазва хората от злини и се считало за символ на живота в традициите на много народи
- Растение-талисман
Растението имел е универсално, за което има поверие, че може да се използва като растение-талисман за всичко, без изключение. Всички традиции даряват това паразитно растение, което често расте по дъбовете, с много лечебни и магически свойства. От древни времена то се счита за ефективно срещу различни заболявания.
Употребяемите части на бял имел за лечебни цели
Употребяемите части за лечебни цели са стръковете и листата.
Експертите разказват, че се използват целите клонки, но по-тънки от 4-5 милиметра дебелина, които се събират през пролетта по време на цъфтеж, обикновено март и април, или при узряване на плодчетата през есента. Плодовете трябва да се събират внимателно, когато се пускат, те са много чупливи и се разпръскват.
У нас годишно се събира близо 7500 кг стрък, а лист средно годишно 4700 кг.
Сушенето се извършва на сянка при ниска температура. Ако се суши при над 45 градуса губи лечебните си свойства. За това е много важна първичната преработка и след това начина на съхраняване. Той е много хидроскопичен и засмуква влагата от въздуха, дори и да е напълно изсушен и съхранен в хартиени чували може да поеме отново влага и да се повреди.
Лечебни свойства на белия имел
Обикновено се среща в короните на широколистни дървета, особено ябълка , липа, глог и топола . Смята се, че най-висок лечебен ефект имат тези имелови храсти, които са събрани от иглолистни растения - най-вече от бор. От широколистните приемници може би добри за събиране на имел са върбите, покрай речните корита, защото там е доказан висок ефект за понижаване на високото кръвното налягане.
- Понижава високото кръвно налягане и нормализира на ниското
Стръковете и листата от билката имат основно хипотензивно действие и се използва за понижаване на високо кръвно налягане и нормализиране на ниското.
- Лекува при ранен стадий на хипертонична болест
Прилага се предимно в ранния стадий на хипертонична болест. При лекуване на хипертония се наблюдава понижаване на кръвното налягане, отслабване или изчезване на главоболието, подобряване на съня.
- Има потискащо централната нервна система действие
- Има директно съдоразширяващо действие на долните крайници и черния дроб
- Има кръвоспиращо действие
- Подпомага засилената активност на протеиновите вещества
- Бял Имел = женска билка
Белият имел познат и като женската билка, защото се препоръчва
- при остеопороза
и може да се използва профилактично, защото помага
- за натрупване на калций в костите
Доказано е, че билката
- влияе на вегетативната нервна система,
- помага при хормонален дисбаланс в период на менопауза,
- както и при предменструален синдром
Освен това, макар и по-слабо, Белият Имел:
- действа противокашлично действие,
- помага против гърчове,
- има и успокояващо действие,
- спомага за съсирването на кръвта
- и разширява кръвоносните съдове
- забавя сърдечния ритъм,
- подобрява сърдечната дейност,
- тонизира миокарда.
Билката се дава и:
- при маточни кръвоизливи,
- кръвотечения от носа,
- много продължителна менструация
- или кървящи хемороиди.
Намира приложение и като:
- при треперене на ръцете,
- при заболявания на нервната система,
- при главоболие,
- невралгии,
- при хронични заболявания на ставите.
Белият имел се използва дори при някои ракови заболявания.
Растението се използва за лечение на епилепсия и атеросклероза. Регулира нередовната менструация, помага при стерилитет при жените, бъбречни проблеми, нервни разстройства, изблици на безпокойство и паника, безсъние, световъртеж, главоболие.
Белият имел притежава кръвоспиращо и съсирващо действие, заради което е подходящ при обилна и продължителна менструация, както и при кървящи хемороиди. Бял имел се пие и за усилване на лактация при кърмачки. В малки дози лекува конвулсии и спазми.
Външно приложение на Белия Имел
Външно белият имел намира приложение при рани, измръзване, язви, разширени вени. Лечебното действие на белия имел се прилага под формата на студен извлек или като отвара.
Как се приема бял имел
Най-добрият
“начин за прием на Белия Имел е - като концентриран билков екстракт (билкова тинктура), студен извлек или отвара”
- Като билкова тинктура
По този начин на прием, билката е най-силна и концентрирана!
Ако се чудите какво представлява тинктурата, ще се опитаме да ви обясним накратко:
Използваeмите части от растението се оставят да се накиснат в дейонизирана вода и етилов спирт за поне две седмици за увеличаване на концентрацията.
Тинктурите ви помагат да усвоите концентрираните билкови и растителни свойства по-бързо, отколкото позволява пиенето на чай например, поради което можете да видите ефектите на тинктурите по-бързо!
- За направата на извлек
- две чаени лъжички бял имел се заливат с 200 мл студена вода и се оставят да киснат 12 часа. След това сместа се прецежда и извлекат се изпива сутринта. Същата билка се залива със същото количество вода и извлекат се изпива вечерта.
- За отвара
- 1 супена лъжица от билката се залива с 300 мл кипяща вода и се вари в продължение на 5 минути. Оставя се да кисне 30 минути, прецежда се и се пие 3 пъти на ден по 80 мл след ядене.
- Под формата на баня
- белият имел помага при ревматизъм, ишиас, ставни болки, отоци и т.н. Приготвят се от екстракт от бял имел или запарка.
Евентуални противопоказания:
Не се препоръчва при бременност и индивидуална непоносимост, хронична бъбречна недостатъчност. Употребата му трябва да е прецизирана и да се внимава много, защото в големи количества е токсично. Затова не забравяйте винаги да се консултирате със здравен консултант или специалист.
Белият имел
Белият имел е познат като коледно храстче, под което хората се целуват и притежава редица лечебни свойства. Обогатява организма с калций, който е важен за костната система, регулира артериалното кръвно налягане и при хипертоници и при хипотоници, подобрява сърдечното здраве, помага при хормонален дисбаланс при жените около периода на менопаузата, регулира метаболизма, използва се при лечение на атеросклероза и епилепсия, регулира менструацията, облекчава бъбречни заболявания, стерилитет при жените, бронхиална астма, нервни разстройства, паник атаки, световъртеж, нарушения на вестибуларния апарат. Притежава кръвоспиращо и съсирващо действие, както и усилва лактацията при кърмачките.
Освен множеството древните вярвания и поверия за вечнозеленото растение, не забравяйте да се възползвате и от здравословните му ползи, които притежава.
Бял имел - прастарото лечебно растение ➤ ВИДЕО